Резерват ''МАНТАРИЦА''

Обявен е за резерват през 1968 г. от Министерство на горите и горската промишленост. Целта е да се запазят местообитанията на глухара и вековни смърчови гори. Площта на резервата е 1069,2 ха. Резерватът се намира на територията на община Ракитово, област Пазарджик. Отстои на 8 км южно от град Ракитово. Обхваща местностите Петлите, Кайнаците и Мантарица.

Основното местообитание в резервата са вековни смърчови (Picea abies) гори. Почти всички смърчови гори са 100 -- 130-годишни. Дърветата са много високи. Средно височината им се движи между 22 и 27 м, но отделни дървета достигат над 40 м. Срещат се и елови гори . Еловите гори са в много добро състояние. Средната възраст на дърветата е от 90 - 100 до 130 - 140 години. По височина на стъблата тези гори не отстъпват на смърчовите.
В резервата има стабилна популация от глухар (Tetrao urugalis), за който „Мантарица" предлага отлични условия. Най-многоброен е в местността "Петлите".
В резервата са разпространени едри бозайници, характерни за нашите гори - благороден Елен (Cervus elephas), Сърна (Capreolus capreolus, Дива свиня (Sus scropha) и защитения вид Кафява мечка (Ursus arctos).
Съгласно Закона за защитените територии в резервата е забранена всяка човешка дейност, с изключение на охраната и преминаването през маркирани пътеки за посетители.
Телефон на охраната на резерват "Мантарица" 088/ 530 10 71.

Глухар

Глухарът е най-едрата кокошоподобна птица у нас. Вписан e червената книга на България, като застрашен вид. Дължината на тялото е до 95 см, а теглото до 4,3 кг при мъжките. Размахът на крилете достига 85 - 125 см. Глухарът е разпространен у нас в Родопите, Рила, Пирин от 1200 до 2000 м надморска височина. Единични находища има в Западна Стара планина и Витоша. Лети бързо, ниско и шумно между дърветата или над тях. Храната на глухара се променя в зависимост от сезона. През зимата се храни с иглиците и пъпките на белия бор. През пролетта и лятoто в храната му влизат плодове, малини, къпини, хвощове, различни растения, треви и храсти. Брачният период на глухара започва в края на март-април и продължава до края на май. Понякога между мъжките се води ожесточени борби. Оплождането на женската става на земята. Гнездото представлява плитка тръпчинка, постлана със сухи тревни стъбла. Най-високата възраст, която е установена досега в природата, е 13 годишни, но при изкуствени условия може да достигне до 18 години. Неприятели на глухара са златката, бялката и дивата котка. Рядко дивата свиня и лисицата унищожават гнездата и яйцата.

Резерват ''БЕГЛИКА''

Обявен за резерват на 11.05.1960 г. под името "Васил Коларов". Площта на резервата е 1463,1 ха. Разположен е непосредствено на северозапад от плоския вододел, известен под името Беглика, на 14 км югозападно от Батак и на 5 км югоизточно от връх Голяма Сютка (2186 м. надм. в.). Намира се на територията на община Батак, област Пазарджик.
Резервата е покрит от иглолистни гори, като преобладава смърча (Picea abies) и е едно от най - южно разположените съобщества на смърча в целия му ареал. Средната възраст на гората се оценява на 130 години. Има отделни дървета на възраст над 170 години с диаметър на ствола до 80 см и височина 32 метра. На територията на резервата са установени редки и ендемични растения. Тук е установено единственото находище в България на алпийско сграбиче, известно, и като ценралноалпийски клин (Astragalus alopecurus) - красиво защитено растение превърнало се в емблема на резервата. Други редки и защитени растения, установени в резервата са срещащите се само в България родопската теменуга (Viola rhodopeia), български рожец (Cerastium bulgaricum); срещащите се само на Балканския полуостров родопско крайснежно звъниче (Soldanella rhodopaea), родопско омайниче (Geum rhodopaeum), родопско великденче (Veronica rhodopaea), защитения вид черно френско грозде (Ribes nigrum) и др.
Фауната на резервата не е проучвана подробно. От едрите бозайници обитаващи резервата и имащи консервационно значение, трябва да се посочат Кафявата мечка (Ursus arctos) и Вълка (Canis lupus), а от птиците Глухарят (Tetrao urugalis).

Телефон на охраната на резерват "Беглика" 088/ 530 10 71

Алпийско сграбиче (Astragalus alopecurus)

Многогодишно тревисто растение, попадащо под закрилата на Закона за биологичното разнообразие. Цъфти през перода юни - август с жълти цветове. Височината му достига до 50 - 100 см. Расте върху варовити терени при надморска височина 1500 - 1700 м. В България е установен единствено в Западни Родопи - в резерват "Беглика" и околностите му. Освен в България се среща и в Югозападните Алпи.

Защитени местности

„Клептуза" - обявена с цел опазване на характерен ландшафт. Площ 412.00 хектара. Разположена е по склоновете на едноименния връх югоизточно то Велинград.

„Лепеница" - природна забележителност обявена е с цел опазване на едноименната пещера. Площ 5.00 хектара. Разположена е на около 12 км югоизточно от Велинград в долината на р. Чукура.

„Самодивска поляна" - обявена е с цел опазване на красива местност за отдих и туризъм. Площ 132.60 хектара. Разположена е по западните брегове на яз. „Голям Беглик".

„Чатъма" - обявена е с цел опазване на красива местност за отдих и туризъм. Площ 27.30 хектара. Разположена е по северозападните брегове на яз. „Голям Беглик".

„Батлъбоаз" - обявена е с цел опазване на красива местност за отдих и туризъм. Площ 154.00 хектара. Разположена е по южните брегове на яз. „Голям Беглик".

„Меандрите на Рибна река" - обявена е с цел опазване на естествения ландшафт и уникалните местообитаниа в местността „Кара тепе". Площ 24.50 хектара. Разположена е на около 27 км южно от Велинград при седловината „Кара тепе".

„Порт Артур" - обявена е с цел опазване на характерен ландшафт. Площ 15.30 хектара. Разположена е по южните склонове на вр. Малка Сютка, недалеч от местността „Башегрек".